Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

VIII. Охридската котловина

Планините, които заобикалят котловината. — Хубостта на езерото. — Притоци. — Риба. — Климат.


Който иска да види една от най-очарователните картини на природата, нека се възкачи на по-високия Охридски хълм — на Горни сарай. Тук той ще се намери на един уединен връх, който се въздига 108 м над самите езерни води,


433

от една страна, и зеленото Охридско поле, от друга страна. Обиколен е от развалини, които напомнюват бурното Самуилово време в давното минало и онова на Али паша в неотколешното минало. Грамадното езеро стои като стъклена маса пред очите ни. То е обиколено от всички страни с планински вериги и ни представлява едно великанско корито, дъното на което е потънало във вода. Това корито е почти успоредно с Преспанското, от което се отделя с Галичица планина. Галичица е най-високото място в ония места. Нейните върхове дохождат до 2043 м височина. Между нея и Суха гора има една стръмна пешашка пътека, която води от едната в другата котловина. През това едвам проходимо място се е промъкнал покойният Григорович в своята обиколка по тия места. Галичица и Петрино образуват източната преграда. От юг котловината е заградена с ниски планински хълмове, наречени въобще Гора, населени изключително с арнаути. На запад се въздигат най-хубавите планински вериги в цялата околност. Това са един ред планини, от които едни идат отвесно към езерото откъде югозападната му страна, а други вървят успоредно с него от запад. Те са покрити с гъсти зелени гори. Това са Мокранските планини, които отделят арнаутите от българите и коритото на Шкумба от Охридското. Подир тях иде още по-гиздавата Чамурица планина, в подножието на която се ребедее Струга и зад нея се вие пълноводният Дрим измежду нивите и ливадите на хубавата Малисия. От север зад Малисията са планините на Дебърца; те образуват с голите върхове една дълга ниска планинска верига, която загражда и двете котловини от север.

В това планинско корито, което има около 45 километра дължина и около 15—16 км ширина, е легнало Охридското езеро и три малки равнини около него. Първата е Охридското поле, за което споменахме вече; втората е една равнина 10 км дълга и толкова широка, която обхваща южния край на езерото и се нарича Малисия; третата е Старовската равнина на северния край на котловината, около 5 км дълга и толкова широка.

Това езеро е пленително в тихо време. То не шава, не мърда, като че ли е излеяно всецяло от синкав кристал; а още по-гиз-


434

даво е, когато слабият южен ветрец леко подухва и разклаща сините му води. То се люлее тогаз, като гъста буйна нива. Вълните (брановете) вървят правилно една по друга, гонят се весело и пляскат на брега по чистия бял пясък. Една дивна картина представлява езерото в бурно ветровито време: то шуми, бучи грозно, пени се, като че ли се гневи на всичко, що го окръжава; грамадни вълни се издигат нагоре, тичат като бесни по всички страни и в отчаянието си разбиват се на най-ситни капчици от каменните скали. Водните птици грозно пищят тогава и се пръскат по всичките страни на околността. Рибата бяга в дълбочините на водата. Тежко на ония чунари, които в това време се намират в откритото езеро! Чунката се носи като играчка от вълните и често пъти пропада в дъното на водата. . . Едва може човек да си представи колко е гиздаво това езеро в ясна нощ при пълна месечина, когато звездите се огледват в езерното дъно, когато една омайна светлина се разлива по синята повърхност на езерото! Това знаят само охридчани, когато пируват на някой чун по полунощ всред езерните води! . . .

Езерото би приличало съвършено на една елипса, ако западният му бряг да беше малко по-изпъкнал навън. Надлъж то се простира от север към юг, но северният му край е малко засукан към запад. Най-южният край на езерото е при село Старово, а най-северният при с. Мороишча. Разстоянието между тези две места ни представлява дължината на езерото. Тя е около 30—32 км. Една друга линия, теглена от селото Пешчани на източния бряг до с. Пископя на западния бряг, ще представлява най-широката част на езерото, която е почти половината от дължината. Охридското езеро е 698 м над морското равнище. То е по-ниско около 160 м от Преспанското езеро. Това народът знае и за това казва, че Преспанското езеро се излива под Галичица в Охридското езеро.

Около 15 притоци пълнят котловината с вода. Повечето от тях са малки буйни планински потоци. По-важни са: Дрим, иойто извира при «Св. Наум», Студенчишча на изток от Охрид в самите поли на Петрино, Сушичката и Коселската река. Водите на езерото се изливат в Адриатическо море чрез реката Дрим, която излиза от езерото при Струга. Понеже най-голе-


435

мият извор на езерото е онзи при «Св. Наум», то народът го е нарекъл Дрим, като начало на реката Дрим.

Водата на езерото е извънредно бистра, светла и прозрачна като водата на един най-бистър планински поток. Всичките пътници едногласно утвърдяват, че това езеро по своята бистра вода не пада по-долу от най-бистрите езера в света, каквито са някои от швейцарските. Водата му има синкав цвят. Морското дъно е песъчливо и каменисто. То се види на много голяма дълбочина. Най-голямата дълбочина дохожда 150 м.
Никакъв остров няма в езерото, ако не смятаме два-три върха на подводни канари, които близо до брега изпъкват над езерото. Такива са Стоб, един пирамидален камък около 15 метра висок, до източния бряг на езерото и камъкът при Врата, до Охридския хълм.

Охридското езеро отдавна се слави по целия полуостров с вкусната си риба. И може ли да бъде иначе? В такава бистра, светла вода няма да се въди лошава риба. Освен че тук има най-хубавата риба, но още тя се намира в много изобилно количество. Особено по-първите години тук е имало такова изобилие на риба, щото само с едно хвъргане на мрежите са изнасяли по 300—400 пастърви.

Опустошителното риболовство е показало в последно време своите лоши последствия. Забележва се едно постоянно намаляване на рибата и охридските рибари се оплакват от това, без да обръщат внимание, че те сами са причина на това.

Тук се развъжда най-хубавата езерна пастърва (salmo tario). Тя нараства твърде голяма, достига до 3 ока тежина и прилича съвсем на речната планинска пастърва, защото има същите червени и зелени капчици по тялото си. В Охрид тя е позната под разни имена, наричат я: кресница, летница, коран, чиста риба, стърв, белвица; но, според казването на вещите рибари, това е една и съща риба, само че в разни възрасти. Това е много вероятно, защото е известно, че пастървата в разни времена си изменява цвета на кожата. Пастървата най-много се лови около селото Пешчани на източния бряг на езерото.

Второ място държи ягулата или змиорката (Anguilla).


436

Тя достига тук до един аршин и повече дължина. Лови се в голямо количество при устието на Дрим, особено когато вее южният вятър.

Много майсторски се приготовлява тук тази тлъста риба. Одират й кожата, изчистват я извътре, после я пълнят с разни миризливи неща, като дарчин, карамфил, черен пипер и др., натъркват я и отгоре, па я пъхват в кожата й и я разпращат наоколо за продан.

Подир ягулата идат шаранът и мряната, които се ловят в голямо количество. Мряната е също като обикновената речна мряна, само че става доста голяма. — Шаранът се лови в голямо количество, месото му е много по-вкусио, отколкото на обикновения дунавски шаран.

Освен тези риби, които са по-значителни и падат в по-изобилно количество, в езерото се въдят още други риби, на които вида точно не можах да определя, понеже за това се изисква по-продължително изучаване на живи екземпляри. Между другите може да се определи кленът и писата. Има още риби под разни названия, каквито са: грунец, моранец, скобале, платица, скобует, тлюнец и пр. В картата на Охридското езеро от Климент Заров са нарисувани най-обикновените риби, които падат на рибарите, но са нарисувани зле.

Правото за ловене риба по езерото се продава от правителството на всеки две години в началото на м. март. Понеже околността на езерото спада под два разни каймакамлъци: охридския и поградецкия, затова то е разделено на две части и се продава едната в Охрид, а другата в Поградец. За 1889 и 1890 г. охридската част е продадена за 4750 лири турски. Поградецката — за 1820 лири. Вкуп всичкото за 6750 лири, нещо около 150 хил. лв. наши пари. В по-предните години, когато риба е имало повече и цената е била по-голяма, само охридската част се е продавала за 7 хил. лири. Крупните прекупувачи разделят езерото на малки части и го продават на местните рибари. Най-скъпо струва пешчанската и стружката част.

Рибата ловят обикновено с големи мрежи. Най-много се лови, когато тя излиза покрай брега да си хвърля икрата. Рибарите точно знаят това време и заграждат с мрежите си цяло


437

пространство вода. По едно време било забранено да се лови рибата, когато хвърга икрата си, но като видяло правителството, че с това цената на езерото намалява, отменило това решение. По-напред мрежите имали по-големи дупки, тъй щото ситната риба не се ловяла; сега те са толкова ситно изплетени, щото и най-малките рибки не могат да се избавят. При изтичането на езерото в Дрим има особени преградки във водата, дето се лови рибата; за това ще говорим, когато дойдем до Струга.

Климатът на всичките котловини се отличава със своята извънредна мекост и умереност. Мястото е много хубаво защитено от северните студени ветрове с високи планински вериги. Само из долината на Дрим понякога се промъква северният вятър, но той е ослабял, като се е блъскал дълго време из канарите, додето да пристигне тук. По-достъпна е долината на южните ветрове, които си пробиват път от Костурското поле измежду ниските планини на Гора. През най-топлите летни месеци тук е съвсем прохладно. Езерото прохладява мястото и населението от наоколо никога не усеща досада от летните горещини. През зимата никога не се усещат такива студове, както от наоколо. Водата на езерото не мръзне. Тук даже сняг пада малко и още по-малко време трае. Охридчани имат най-топлата зима отколкото по целия полуостров, като извадим Гърция и южните приморски страни до Архипелага и Мраморното море.

Би могло да се каже, по-здрав климат мъчно ще се намери по нашите места, ако не бяха блатните трески през юни и юли. На три места, до трите полета около езерото поради низостта на мястото, бреговете са блатисти. Първото блатисто място е на изток от Охрид, между Охридските хълмове и Горица. Водите от Студенчишча и от Ръчанската река помагат да се увеличи блатливото място. Около 300 метра трябва да има между Студенчишча и езеровите води, блатисто място, обрасло с папур и други блатливи треви. Но водата тук не се разваля толкоз, колкото по другите места, защото прясната вода от двете споменати реки постоянно пролива тръсталака. В Охрид никога не се усеща лошава мирис от блатистия бряг, пък и на самото място само в най-топлите дни се подушва гниенето. С много малко


438

разноски би могъл да се изчисти тоя бряг и да се преобърне на една райска градина до подножието на Охрид, от една страна, езерото, от друга, планинските хълмове, покрити с ниви от изток, и дивната Горица от юг. Тази градина със студените извори от Студенчишча с Ръчанската рекичка би била най-красивото място в империята на султана. А и климатът на Охрид би се съвършено подобрил и Охрид може да стане първостепенно лечебно място. Вторият, най-голям блатист бряг, е около Струга. Там едно време е било голямо блато. Цар Самуил е очистил улея на Дрим и мястото от наоколо е обсъхнало. Тогава на устието на реката е построен градецът Струга. По-сетне, когато устието наново се напълнило с пясък, блатливите места пак са почнали да се увеличават. Преди няколко години населението само е взело инициативата да се очисти улеят на реката. За това били събрани доста пари, но правителството не помогнало и работата само отчасти се изпълнила. Сега пред самия град се простира блатливо място, с което граничат разкошни градини. Лете, в големите горещини, тук почва да мирише и се появява лошава треска, която понякога се преобръща в тифузна треска. Третото блатливо място е около Старово на южния бряг на езерото.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]